Актрисата Катерина Борисова: В пандемията трябва да опазим не само телата, а и душите си – ВИДЕО

Катерина Борисова от Хасково е последна година студент в Театралния колеж „Любен Гройс“ в София.

Неин художествен ръководител е Малин Кръстев, а асистенти са Герасим Георгиев – Геро и Мартина Георгиева. Първият й учител е Румяна Георгиева в хасковската театрална школа „Арлекин“, където по нейните думи се „заразява“ с театъра.

През октомври миналата година е дългоочакваната премиера за класа на Катерина на първото дипломно представление „Шум и бяс“ – авторски спектакъл на Малин Кръстев по текстове на Шекспир. „В хода на спектакъла могат да бъдат открити изконни човешки истини за понятия като любов, чест, дълг. Все думи, които моето поколение забравя или отказва да запомни. Затова смятам, че такива представления са нужни, не само, за да бъдат гледани от публиката, но и да дадат шанс на прохождащите актьори да припознаят себе си в текстове на повече от четири века“, заяви пред Haskovo.info младата актриса.

Премиерата на „Белградска трилогия“, отново с нейно участие, ще се състои на 19 февруари в Сатиричния театър. Със сатиричен привкус са представени три миниатюри, случващи се по едно и също време, в новогодишната нощ, но на три различни континента. Пиесата разказва за млади, интелигентни, различни по социален статус персонажи, които са напуснали родината, за да търсят своето щастие, своята реализация по света. „Една пиеса, писана преди 25 години, но с изключително актуални теми, които ще развълнуват и разсмеят зрителя“, казва хасковлийката.

Второто представление, което репетират сега се казва „Животът, макар и кратък“ по текст на Станислав Стратиев. Разказът е за архитект, който решава, че ще промени живота си, но по пътя към тази промяна се сблъсква с редица предизвикателства. Или по-скоро търси оправдание да не се опълчи.

„Би трябвало да завърша след 5 месеца, но в тези COVID-времена… може да завърша и след 50 месеца. Никога нищо не се знае, не правя и планове. Да, пандемията е факт, да, умират хора, но освен да се пазим, доколкото това е възможно, и да се молим, няма какво друго да направим. Изкуство винаги ще има, не мисля, че една болест може да го зачеркне“, убедена е Катерина.

Нея повече я притеснява промяната у човека след пандемията, защото по наблюденията й всеки става все по-самотен и самодостатъчен, живият контакт е нещо, което го е нямало преди пандемията, какво остава за след това. „Всеки ден виждам групи от млади хора, на около 15 години, които стоят в парка, заедно са, но всеки е навел глава в телефона. Какъв е изводът? Имаме потребност да сме заедно, да сме част от общност, но младото поколение не знае как да общува, не знае как да се изразява. Според мен трябва не само да се мисли за това как да опазим телата си по време на пандемията, а и душите си… „Здрав дух в здраво тяло.“, нали така?!“, допълва актрисата.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!