Хасковското читалище „Тракия“ почете изследовател на Капитан Петко войвода
![](https://haskovo.bulpress.bg/wp-content/uploads/2021/03/d185d0b0d181d0bad0bed0b2d181d0bad0bed182d0be-d187d0b8d182d0b0d0bbd0b8d189d0b5-d182d180d0b0d0bad0b8d18f-d0bfd0bed187d0b5.jpg)
Читалище „Тракия“ в Хасково отбеляза 20-годишнината от кончината на краеведа Борис Колев (1933 – 2001), оставил голям брой ценни изследвания за родния край.
Съществена част сред тях са проучванията на жизнения път и делото на легендарния Капитан Петко войвода. В 1995 г. списание „Родознание/Genealogia“ публикува неговата статия „Родът на Капитан Петко войвода“. Резултат от търсенията му е съставената от него хронограма за живота и дейността на Капитан Петко Войвода, която днес се съхранява в Държавен архив – Хасково. На информация от тази хронограма бе базирана голямата изложба на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково по случай 175-годишнината от рождението на Капитан Петко, която гостува в много градове у нас.
![Борис Колев](https://haskovo.bulpress.bg/wp-content/uploads/2021/03/d185d0b0d181d0bad0bed0b2d181d0bad0bed182d0be-d187d0b8d182d0b0d0bbd0b8d189d0b5-d182d180d0b0d0bad0b8d18f-d0bfd0bed187d0b5.jpg)
Под заглавие „За юначеството няма забрава“ през 1987 г. Колев публикува в хасковския литературен алманах „Юг“ спомени и разкази, съхранени във фамилната памет на Каракирковия род. Легенди за войводата излизат в книжка, издадена по-късно от фондация „Капитан Петко“. „Царят на Родопите, един гигант по дух и сила“ е публикуваният във вестник „Шипка“ откъс от биографичен очерк. Колев публикува и записани от него в различни селища оригинални текстове на народни песни, възпяващи подвизите на тракийския герой и влезли по-късно в книги. Значими материали по тези теми той помества в сборници, в централни и регионални периодични издания.
В Държавния архив в Хасково се пазят ръкописи на научно съобщение на Колев за ятаци и съгледвачи на Капитан Петко, справка за защитническата дейнаст в района на Минерални бани, уточнения в родословието на националния герой и други материали. Известни са и изследванията на ревностния краевед за дейността на Васил Левски в хасковския край, цитирани в различни издания. Той бе и секретар на общинския комитет „Васил Левски“. Хасковлии помнят и макетите на възрожденски къщи, прецизно изработени от Борис Колев. Сред тях е и къщата на братята Георги и Михаил хаджи Иванчо-Минчеви в Хасково. Макетите са показвани на изложби в Хасково и региона.
Борис Колев е и инициатор за основаването на пещерна група към алпийския клуб при туристическо дружество „Аида“ в Хасково през 1965 г. След множество проучвания е документирал над 70 вулкански пещери в Родопите. Ето две от тях. През 1964 г. картира пещерата „Дядо Паньовата дупка“ в община Димитровград, наречена на иманяр от село Раковски, който пръв влязъл в нея. През 1984 г. заедно с двама участници в клуб „Аида“ Колев картира пещерата Чатал-ин край село Ночево, община Черноочене.
Позабравен е фактът, че именно той е откривателят на Хамбар кая – некропол от четири скални гробници в местност край село Долно Черковище. Негова е първата научно-популярна публикация за скалното светилище през 1965 г.
Борис Колев беше един от първите любители фотографи със собствена фотолаборатория. Беше и радиолюбител, известен есперантист, пееше и в хор „Родна песен“. Обичаше много родния си край и задълбочено изследваше и популяризираше миналото му. Така казват за своя съгражданин днес тракийци, които са общували с него и го помнят с добро.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!