Радев се захвана с изпълнителната власт. Преглед на печата
Речта на президента Радев пред парламента е сред водещите теми на вестниците в четвъртък.
"Нужно е парламентът да упражнява ефективен контрол над работата на правителството". Това заяви от трибуната на Народното събрание президентът Румен Радев. Новата сесия на парламента започна с бръщение на държавния глава към народа и депутатите… Необходима е разпоредба премиерът да се явява поне веднъж в месеца в пленарна зала за отговор на общи въпроси по политиката на правителството, каза още Румен Радев… Държавният глава отчете, че българското правителство е едно от малкото, които не са обсъдили управленската си програма с Народното събрание. Отдавна е назрял и моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация. Стъпка в тази посока ще повиши и така необходимата гражданска активност в региона. В момента общините зависят от благоволението на правителството, което се реализира по много често, по неизвестни в повечето случаи тяснопартийни критерии. "Няма сигурност и просперитет, а има бедност, корупция и неграмотност, а за това е нужна промяна. Промяна, която да засили гражданското участие и контрол в управлението, да направи институциите по-прозрачни и отчетни. Да разгърне инициативата на българските граждани и тяхното по-пълноценно участие в обществения живот", заяви още Радев. "Необходима ни е силна държава с ясни правила и ред, които работят за народа и се спазват от всички. Такава промяна не може да бъде дело на отделна личност, група хора и политическа партия. Тук виждам водещата роля на българския парламент", изтъкна още Румен Радев… Времето за промяна изтича, както изтичат навън младите и трудоспособни българи, каза президентът… Според него ако не се случат отговорни действия или апатията ще продължава, или улицата ще помете статуквото. Да обмисляме конституционни законови промени, които да дадат възможност на българи по рождение да могат да се кандидатират на избори, заяви още той…" – в. "Стандарт".
"Като "маса глупости" определи речта на президента Румен Радев днес в парламента премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. "Някои се напочиваха през август, докато ние работехме и сега да ги снимат, за да ги забележат. Сега да излязат да изговорят маса глупости", каза той, цитиран от "Фокус". В словото си държавният глава предложи веднъж месечно министър-председателят да се явява на блиц контрол пред депутатите, да предлага за одобрение управленската си програма и след това веднъж годишно да отчита изпълнението й… Премиерът не коментира предложенията по същество с думите: "Няма да си хабим енергията да им отговаряме. Да продължават". В парламентарните групи речта на държавния глава също не предизвика силна реакция. Според председателя на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова Радев е очертал разделителни линии. Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ се съгласи с президента, че България се нуждае от програма за ускорено догонващо икономическо развитие и че трябва да се даде възможност на българи с двойно гражданство да участват в политическия живот като се кандидатират за изборни длъжности." – в. "Дневник".
"Президентът Радев иска изпълнителната власт. Рано или късно той ще играе за това". Това заяви пред Нова тв Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017). "Радев отвори въпроса за това, че може да има собствена политическа партия, че може да бъде подкрепен от независими кандидати или той да подкрепя независими кандидати. Друг е въпросът колко независими изобщо са кандидати като Слави Трифонов или Мая Манолова", коментира още Плевнелиев." – в. "24 часа".
Скандалът около акцията на руското посолство, представяща окупацията на България от съветската армия през 1944 г. като "освобождение" също е сред тематичните акценти.
"От МВнР заявиха следното: "Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите , че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави." – пише в позицията на МВнР. "МВнР няма никакво отношение към тази проява и съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни. 9-и септември и неговите последици трябва да останат достояние на историците и историческата наука, за да получат пълна и точна оценка за влиянието върху развитието на България през 20-и век." – допълват от министерството…" – в. "24 часа".
"В коментар пред телевизионния канал RT председателят на Комисията по външни работи на Съвета на федерацията Владимир Джабаров се изказа по повод изявлението на българското външно министерство за ролята на СССР за освобождаването на Европа от нацизма. "Надявам се, че президентът (на България Румен Радев – бел. р.) да каже, че това е неприемливо. Да се обвинява Русия, че е довела, както казват "окупационен режим", е неморално", цитира телевизията думите на руския сенатор…" – в. "24 часа".
"Едва ли България би съществувала днес като независима държава, ако не беше освобождаването ѝ от профашисткия режим през 1944 г. от Червената армия", заяви пред руската официална агенция ТАСС Михаил Мяхков, научен ръководител на Руското военно-историческо дружество (РВИО). Думите му са по повод позицията на българското Министерство на външните работи за обявената под заглавието "Освобождението на България" документална изложба в Руския културно-информационен център. Откриването от посланик Анатолий Макаров е насрочено за 9 септември и руското посолство в София отвърна, че е удивено от подобен тон за събитие, което още не се е състояло. Руски медии започнаха да разпространяват новината с противоречащи на съдържанието на българската позиция заглавия като "България поиска борбата на СССР с нацизма да не се смята за освобождение на Европа" и "В България предложиха да се преразгледа ролята на СССР в освобождението на Европа". Пред телевизионния канал RT руски сенатор заяви днес: "Надявам се, че президентът на България ще заяви, че това е недопустимо." … Самата RT в един от репортажите си казва, че България е призовала Русия да не подкрепя "съмнителната историческа теза", че войната на СССР против хитлеристка Германия била освобождение на Европа. Всъщност съобщението на външно министерство започва с изречението "Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа…" и казва, че тезата за "освобождение" привилегирова само някои политически среди в България и е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни. RT отбелязва – но по-късно в текста си – че българското МВР не отрича приноса на СССР в разгрома на нацизма. Дори авторитетни бизнес издания като РБК съобщават новината по същия начин и с обяснение, че "на 8-9 септември 1944 г. Червената армия навлиза в България и провежда там операция против националните войски и части на германската армия. След това в републиката са разпуснати парламентът, полицията, утвърден е нов състав на държавната администрация и са забранени нацистките организации". В такива твърдения има поне няколко елементарни неточности – в този момент България все още е монархия, обявила неутралитет към СССР, българската армия получава заповед де не се съпротивлява на Червената армия, а на 7 септември правителството възстановява правата на забранените политическите партии, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология и разформирова жандармерията. На 5 септември правителството на Константин Муравиев обсъжда обявяване война на Германия и го обявява на 8 септември в момента на навлизане на съветската армия в България. Така страната се оказва едновременно във война и с нацисткия блок, и с антихитлеристката коалиция. Позицията на българското външно министерство донякъде напомня на изявлението на британския премиер Борис Джонсън – макар и по повод избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. той каза, че Полша се е оказала "между фашисткия чук и комунистическата наковалня". Миналата седмица руското посолство нарече това "неприемливо"…" – в. "Дневник".
Кметските избори в София също са сред актуалните теми.
"Парламентът прекрати правомощията на Мая Манолова като омбудсман. На поста застава нейният заместник Диана Ковачева. Това обяви от парламентарната трибуна председателят на парламента Цвета Караянчева във връзка с депозираната от Мая Манолова оставка. Караянчева обяви, че съгласно законовите разпоредби при предсрочно прекратяване на правомощията на омбудсмана, дейността се поема от избрания заместник. Караянчева информира народните представители, че по време на утрешното заседание, Диана Ковачева ще положи клетва като омбудсман пред Народното събрание. Днес улиците в кварталите са разбити и разкопани. Тротоарите, ако съществуват, са окаяни. Това заяви Мая Манолова по време на пресконференция относно кандидатурата си за кмет на София. Тя заяви, че мечтае за една зелена столица – столица градина. "Обръщам се към всеки гражданин на София – гласувайте. Това е най-силното оръжие. Нека заедно да променим нещата в столицата и България", добави тя. Манолова е издигната от инициативен комитет, членове на който са олимпийският шампион по борба Армен Назарян, рапърът Криско, фолкпевицата Анелия, бившият царски депутат Атанас Щерев. В комитета влизат и много хора, с които Манолова е работила като омбудсман като уволнената медицинска сестра и водачка на протестите Мая Илиева, Вера Иванова от "Системата ни убива", Деси Филипова – адвокат, който се бори срещу свръхправомощията на банките и ЧСИ, Златина Панайотова, която написа гневното писмо до Дядо Коледа, довело до решение за отпускане на пенсии на децата полусираци и др." – в. "Стандарт".
"Десислава Иванчева ще се кандидатира за кмет на София, а Биляна Петрова – за кмет на Младост… Мандатоносител щяла да бъде Християндемократическата партия на България. Имаме само няколко дни да съберем 2 500 подписа, за да се регистрираме в ЦИК. Още от днес отваряме първите 2 събирателни пункта: на пазара в Младост 1, до метростанцията и на метростанция "Сердика" – в подлеза, съобщила във Facebook страницата си Иванчева. Тя отправила молба към привържениците си: "Без вас ние нямаше да съхраним силите, духа и желанието си да продължим битката за отвоюването на София и България от продажната олигархическа върхушка, която тотално се самозабравя, с всеки изминал ден и ни принуждава да търсим гражданска промяна отвътре – от общините, от парламента." "Ние, двете "НЕпослушни", въпреки, че все още сме под домашен арест, бяхме помолени от будни граждани да продължим битката си за София и България, като се кандидатираме за управлението на София, за да завършим започнатото в Младост." – аргументира се Иванчева." – в. "Сега".
Македония също е във фокуса на всекидневниците от различни тематични ракурси.
"Северна Македония очаква да получи дата за начало на преговорите с Европейския съюз през октомври, каза външният ѝ министър Никола Димитров. За "Ройтерс" той обяснява, че тази стъпка е важна, за да не бъдат обезсърчени правителствата на балканските държави, желаещи да правят реформи, или младите, които иначе търсят "европейски начин на живот" другаде. След приключването на спора с Гърция за името миналата година Европейската комисия повтори препоръката си Скопие да получи дата за началото на преговорите. Решението обаче, което трябва да се вземе и за Тирана, бе отложено от европейските лидери за октомври. Въпреки политическите проблеми в Скопие от последните седмици след задълбочаването на кризата със специалната прокуратура в Европа се чуват и гласове за начална дата на преговори, за да не се връща страната към изолацията от средата на миналото до средата на това десетилетие. "Големите въпроси са решени. Ако няма адекватно осъществяване на тази възможност, това означава в общи линии, че няма перспектива за региона. Това би изпратило послание до други лидери на Балканите, че всъщност не си струва да се инвестира политически капитал във вземането на трудни решения", каза Димитров в кулоарите на политически форум в Блед, Словения, предаде "Ройтерс". Димитров отбеляза, че очаква Северна Македония да стане член на НАТО през декември или рано догодина, след като всички членки на алианса са ратифицирали споразумението за присъединяване, подписано през февруари." – в. "Дневник".
"Охридското езеро между Албания и република Северна Македония е едно от най-старите и дълбоки езера в Европа. Такива езера обикновено съществуват само няколкостотин хиляди години, преди да се напълнят с утайки, но това не се е случило с Охридското езеро, което е много по-старо. Неговата възраст позволи на изследователите да отворят прозорец към миналото на Средиземноморския басейн, пише БГНЕС. Според публикация в списание "Nature", екип учени са установили какъв е бил климатът през последните 1,36 милиона години в Средиземноморието. Оказало се, че по време на топлите междуледникови периоди, валежите през зимата в Средиземноморието са били в съответствие с появата на летни мусони в Африка. "Открихме връзка между африканския мусон и зимните валежи в средиземноморския регион, т.е. между тропическите климатични системи и валежите в средните ширини на хиляди километри разстояние", казва в изявление съавторът д-р Александър Франке от Университета на Волангонг. "Всеки път, когато постъпващата слънчева радиация се усилва в Северното полукълбо, се е получавала миграция на север на тропичната климатична система и съответно увеличаване на валежите през зимата при Охридското езеро. Ние установихме, че този механизъм се е запазил през последните 1,3 милиона години." Екипът събира утайки на място, където езерото е дълбоко 245 метра. Направен е сондаж на дълбочина 568 метра в седиментите. Учените са успели да реконструират климатичната история на езерото през цялото му съществуване. Чрез комбиниране на данните със симулации на климатични модели, те са успели да получат представа за климата в централното и северното Средиземноморие. Районът се характеризира с влажни зими и сухо лято и това е свързано с взаимодействието му с тропическия африкански климат, особено по отношение на затоплянето на морската повърхност. "Тази климатична система би била доста стабилна през лятото и есента, докато температурите намаляват през зимата и студеният въздух от север води до нестабилност на цялата система. Тази система с ниско налягане се движи на изток към Балканския полуостров и насърчава валежите през зимните месеци ", обясни д-р Франке. Но не става въпрос само за миналото. Климатичните модели се сблъскаха с трудности при прогнозирането на влиянието на кризата, причинена от човека, която се очаква да засегне Средиземноморието през следващите години. Някои сочат по-влажните зими, други – по-сухите. Тези нови данни ще бъдат ключови за усъвършенстване на моделите и прогнозиране на бъдещето на климатичните промени в Средиземноморието." – в. "Труд".
Източник: haskovo.net